След поредното природно бедствие отново се заговори за задължителна застраховка на имотите в България и за създаването на “застрахователен пул”.

Както пишеше в старите учебници: “Какво е застрахователен пул и има ли той почва у нас?”
Думата “пул” е навлязла в българския език от английското “pool” – запас, резерв. В конкретния случай следва да се разбира обединение на застрахователни компании с цел създаване на фонд от който да се покриват щети от природни бедствия. Освен insurance pool e познато и понятието catastrophic pool – катастрофичен пул.
Създаването на подобно обеденение по принцип е добра идея, но следва ли застраховката да е задължителна и въобще възможно ли е подобен фонд да работи добре в България.
Софийската търговско-промишлена камара е категорично против подобна идея. Против са и много от специалистите по застраховане в България, самите застрахователни компании нямат единно становище относно създаването на подобен фонд, а колкото до държавата – тя изобщо няма никаква идея какво да прави.
Моето лично мнение също е против задължителна застраховка и аргументите за това са няколко:

1. Застраховките следва да са доброволни, а размера на застрахователната премия да се определя от пазара. Задължителната застраховка не се вписва в изискванията за свобода на пазара. Твърдението, че подобни задължителни застраховки има в Европа не е вярно. Аналогията със застраховка “Граджанска отговорност на автомобилистите” в случая е неуместна.
2. Тегленето на заем от световната банка само ще утежни бюджета /разбира се и данъците които плащаме/ години напред. А резултата от тези разходи е меко казано неясен.
3. Обхвата по застраховка “Граджанска отговорност на автомобилистите” трудно достига 90%, какъв ще е обхвата на новата застраховка? Държавата и общините не могат да съберат собствените си приходи, какво остава за приход който няма да харчат!
4. Какво ще струва новата застраховка и какво ще покрива? – Говори се за премия около 30-40 лева. Ако някога сте правили застраховка на жилището си знаете че подобна сума е смешна за повечето жилища в България. Така освен задължителната застраховка собствениците на жилища ще се наложи да си направят и доброволна, ако искат истинска защита.
5. Премиите по застраховката щели да се събират от данъчната администрация. Колко от служителите в тази администрация разбират нещо от застраховане? Може застрахователите пък да започнат да събират данъци, лекарите ще поправят автомобили а адвокатите ще лекуват хора.
6. Културата на застраховане в България е ниска. Това е така, но задължителното застраховане няма да я повиши, дори напротив – ще е удар върху доброволното имуществено застраховане. Хората ще приемат застраховката като данък, а обезщетенията - като държавни помощи. Каква е разликата с положението сега.
7. ЩЕ СЕ СЪЗДАДЕ АДМИНИСТРАЦИЯ – някой трябва да управлява фонда, събирането на средства и разбира се изплащането на щети. Това означава разходи за заплати, управлението на фонда трябва да бъде настанено в подходяща сграда, трябва да се купят автомобили, трябва да се създаде информационна система и т.н. При създаването си Националната здравно осигурителна каса се сдоби с първия външен остъклен асансьор в България, а заемът от Световната банка беше похарчен не за здравеопазване а за нови автомобили. Да не повтаряме грешките от близкото минало.
Във връзка с последната точка започвам да си мисля, че някой иска да усвои 100 млн. евро заем от световната банка, а грижата за българския гражданин, която се демонстрира е само още един начин за добра печалба.