В края на април и началото на май тази година европейската валута се срина до най-ниските си нива от година насам. Покрай него се понижиха и куровете на британската лира и норвежката крона, както и всички валути обвързани с евро.
Проведе се и среща на която да се обсъди стабилността на паричната система в Европа. На тази среща бяха очертани по-важните причини за този рязък спад в курса на европейската валута:
На първо място следва да се отбележи катастрофалното състояние на гръцките финанси, довели до незбежното понижаване на кредитния рейтинг на страната. Следва да се отбележи, че Гърция не е единствената страна в еврозоната с понижен рейтинг, Португалия например съща беше класифицирана като страна в риск. Макар и не единствена Гърция обаче си остава пример за останалите европейски държави какво не трябва да се прави. Бюджетния дефицит надхвърли 13%, което е исторически максимум за държава от ЕС. Нива над 5% се считат за опасни, а прагът за влизане в еврозоната е 3% бюджетен дефицит.
Негативно влияние оказаха и спекулациите на световните фондови борси. Шведския министър на финансите дори призова за по-строги мерки за контрол над спекулантите на борсите, които след сполетялата ни финансова криза изглеждат все по-основателни. На фондовите борси вече всеки може да търгува през интернет, а финансовите посредници се интересуват единствено от собствената си печалба /което разбира се е нормално/. Някой от инструментите на финасовите пазари са критикувани още от 1929г. На практика Вие можете да търгувате на бирсата със средства които не притежавате и които вашият инвестиционен посредник Ви заема. Това е т.нар търговия с “марджини”, посредствум която със 100 долара Вие закупувате финансови инструменти за 2000 долара /5% марж/, също така можете да играете на шорт позиция, като по този начин Вие продавате валута която не притежавате. Така когато се появиха предпоставки за пад в курса на еврото, породени от кризата в Фърция и загубите на авиационната индустрия, всички започнаха са играят срещу европейските валути, което допълнително доведе до срив в курса /нормално – когато всички продават един актив, цената му пада/.
Всичко това добави към вулканичната пепел от Ейяфятлйокутл нови тъмни облаци. Този път може да се приземят не само самолетите а цялата икономика, и вместо ново начало след кризата да имаме нова криза. И ако за останалите държави в ЕС опасността за сега не е толкова голяма то за редица държави в това число и България, положението не е розово.
Макар ситуацията да е много различна от тази в Гърция през първото тримесечие на 2010г. цените се покачиха с 2%, а икономиката продължи даа се свива. Това означава, че сме в период на стагфлация, за сега този факт е по-скоро само за отбелязване, но не бива да се подценява опасността, тъй като както ще прочетете във всеки учебник по икономика стагфлацията е много опасно явление, което може да доведе до задълбочаване на икономическата криза.
Не бива обаче да се забравя, че най-голямата опасност за българската икономика не идва от вън. Ако собственото ни правителство не съумее да ни изведе от тежкото положение, може да разберем “от първа ръка” как се чувстват южните ни съсседи.